Голяма част от тези материали са публикувани в разширен вариант в личната ми страница:

http://www.poptolev.bg

петък, 29 януари 2010 г.

Ръжено-пълнозърнест хляб.

РЪЖЕНО ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ



Нека преди това да кажем няколко особености за самият хляб:

1. Това не изцяло ръжен хляб. Така, че хората които имат проблеми с глутена не би трябвало да го консумират.
2. Изцяло ръжен хляб се приготвя изключително трудно и изиска доста време. Приблизително между 5 и 6 дни ако нямате предварително приготвена ръжена закваска. Хлябът, който ви предлагам също изисква повече време за приготвяне.
3. Изцяло ръжения хляб не може да бухне толкова много като нормалния хляб.
4. От този хляб също не очаквайте да е пухкав и мек като белия хляб, но пък по моя лична преценка има страхотен вкус.
5. Количеството е голямо, така че няма проблемът да си редуцирате количеството на продуктите според вашата необходимост.

И така сега да видим какви са необходимите ни продукти:

- Топла вода - 500 мл
- Бяло брашно - 125 гр
- Пълнозърнесто брашно - 275 гр
- Ръжено брашно - 300 гр
- Олио (или зехтин) -  2 с.л.
- Пчелен мед - 2 с.л. (или глюкоза 3 с.л.; или 6-7 пюрирани фурми)
- Сол - 2 ч.л.
- Жива мая - 15 гр. (или суха мая - 1.5 ч.л)

 Как да приготвим този хляб:

ЗАПОМНЕТЕ !!! През цялото време трябва да поддържате топла среда за приготвяне на тестото.

1. Залейте с гореща вода (около 40 градуса) ръженото брашно така че да получите нещо като гъста каша подобно на боза.  За това първо сложете ръженото брашно в някаква по-голяма купа и след това доливайте водата. После тази купа покрийте с някаква кърпа и я сложете на топло място да престои колкото се може по-дълго време. Нека това време да не бъде по малко от 45 минути, като постоянно имате грижата да поддържате топла среда.
 
Ако ще приготвяте хлябът в машина, тогава я загрейте предварително, после пуснете програмата за месене и втасване да разбърка ръжената каша хубаво и я прекъснете. И пак така поддържайте топла среда и оставете, колкото се може по продължително. Аз лично от време на време пускам програмата само за печене и я оставям една две минути.

2. Маята натрошваме и заливаме с топла вода (не повече от 30 градуса) с една две щипки захар, и толкова брашно, че пак така да се получи гъста боза. Оставяте я на топло тази кажа за да се активира много хубаво маята.

3. Като мине необходимото време от престоя на ръжената кажа прибавяме към нея по-голямата част от останалата вода (нека да не е всичката и да е топла) медът, солта, и олиото и разбъркваме хубаво. Ако работите с машината пускаме отново програмата за месене и втасване, да поразбърка хубаво продуктите и изключваме програмата.

4. От тук нататък ви трябват силни ръце, ако нямате такива  за начало си вземете  ако трябва и миксер, а ако работите в машина за хляб нямате проблеми. Добавяме приблизително около 2/3 от предвиденото  пълнозърнесто бращно, цялото бяло брашно и маята. Почваме да бъркаме докато получим хубава гладка косистенция. И СЕГА ВНИМАНИЕ !!! Ако сте получили меко тесто, което се отделя от стените (тесто - не каша) това ви е достатъчно. Ако пък още е рядко тестото, продължаваме да добавяме от пълнозърнестото брашно. Като омесим меко (на мен даже много често ми е и лепкаво) тесто го оставяме някъде на топло да втаса. Доста продължително втасва някъде около час и нещо. Аз следя обема да е някъде между 1.5 и 2 пъти спрямо първоначалния обем.

За тези които работят с машина. Прибавяме 2/3 от пълнозърнестото брашно, отгоре цялото бяло брашно и най-отгоре маяната закваска (да не сложите първо маята, че отиде и се не виде после). Пускаме програмата за месене и втасване и следим тестото. При необходимост със супена лъжица добавяме от пълнозърнесотото брашно докато се получи меко (пак да повтаря не кашкаво) тесто. Като го докараме тестото (нали знаете принципа на лизането под бъркалката, това ви е критерия) оставяме програмата да си меси там по предвиденото време и после естетвено да втаса. Тука гледаме пак така температурата, не трябва да е много ниска. Ако падне прекъсвате програмата за месене и втасване и пускате тая за печене за една - две минуги и оставяте тестото вътре да продължи да втасва.

5. След първото втасване (повтарям много време втасва това тесто) следва второто замесване. В общи линии дето викат бабите задачата тука е да му изкараме въздуха. Сега ... при месенето на ръка вече миксер няма да ни свърши работа. Ръсим малко брашно на масата вадим тестото и го замесване около 5 - 10 минути.

За машината тя ситуацията е ясна. При необходимост поразкъсване тестото и пускаме този път програмата само за месене (те са две програми да знаете, едната е само за месене, а другата е за месене и втасване).

6. И отново тестото ще втасва. Пак така на топло и пак така да бухне демек да порасне с още половината (най-много два пъти) спрямо това, което е било в началото.

А в машината. Еми там като го омесим (на мен понякога ми се е налагало да пускам два и три пъти програмата само за месене) спираме програмата само за месене, пускаме програмата само за печене за 1-2 минути да подгреем контейнера и оставяме тестото да втасва. Ама и дебнем де ако спадне температурата вече си знаем урока.

Така тестото ще втасва втори път. Не съм забелязал колко време. То при мен времето за втасване винаги ми е различно, така че ми е трудно да определя неговата продължителност.

7. След второто втасване дойде време за печенето. Печем на около 200 градуса приблизително за около 40 минути.

В машината. Първо настройваме програмата за печене на 30 минути при средна коричка. Печеме нали и чак след това ако е необходимо пускаме за още 10 минути НО при тъмна кора.

Ами в общи линии това е цялата галимация при този хляб. Да повторя хлябът е по тежък от нормалния бял хляб. Някъде по скоро е малко по-плътен от типовия хляб.

Нека споделя и няколко мои лични експерименти в няколко варианта.

ВАРИАНТ 1: Добавете ябълки - към тази рецепта бих добавил 200 гр. обелени и нарязани на четвъртинки ябълки. Ама преди да ги добавя първо ги слагама в кипнала вода и ги варя в нея около 10-на минути. Изваждам ги с решитката и ги пасирам при необходимост. Внимавайте да не ги варите много и да се разварят. При този вариант използвам водата, в която са се варили ябълките. Изчакам я да се охлади (до около 40 градуса) и забърквам с нея ръжената каша. И после към кашата прибавям нали пак така меда, олиото, солта и този път и пюрираните ябълки И ВНИМАНИЕ много по малко вода от стандартната рецепта, защото ябълките са воднисти и продължавам по останалия ред. Ябълките определено "омекотяват" хлябът. Не се притеснявайте нито ще му придадат някакъв допълнителен аромат, нито пък ще променят осоено вкусът му. По скоро ще променят консистенцията на хлябът.

ВАРИАНТ 2: Добавете моркови - към тази рецепта бих добавил около 250 гр. моркови, които предварително съм нарязал, сварил и пюрирал. Процедирайте както при предходния вариант.

ВАРИАНТ 3: Спокойно добавете и любимите ви подправки от вида на кимион, смлян чесън балканска чубрица или любимите ви семена. За тях няма какво да обяснявам знаете как сте ги използвали до сега, използвайте ги и тук по същия начин.

Свободата на избор тук е неограничена. Например на снимката горе хлябът освен, че е ръжено-пълнозърнест е и със царевично брашно, мед, кисело мляко, овесени и слънчожледови семки, копър и други подправки.

Ето този например е с ръжено - пълнозърнесто брашно с добавка на царевично брашно, с ябълка, морков, картоф, шарена сол и босилек:


Ще си позволя да разкажа за допълнително за този хляб:

- вода в която са варени ябълката, моркова и картофа (около 250 - 300 ml);
- царевично брашно - 150 гр;
- пълнозърнесто брашно - 500 гр;
- 2 супени лъжици олио;
- 1-2 супени лъжици шарена сол;
- 1 супена лъжица босилек

Мисля, че няма нужда да напомням че последните две съставки ще са в количество, съобразени с вашия вкус

- средно голями ябълка, морков и картоф

1. Средно голями ябълка, морков и картоф ги обелвате, нарязвате на парчета и сварявате до пълно омекване. Вода сипвате 1 пръст над тях.

2. Изваждате ги с решетката и ги пасирате, а водата в която са се варили охлаждате до телесна температура. В тази вода натрошвате маята (този на снимката съм го правил със суха мая, та направо я изсипах в топлата вода), добавяте една чаена лъжица захар и брашно за да забъркате гъста боза.

3. Като се активира маята, изсипвате първо пасираните ябълка, картофа и моркова, 150 гр. царевично брашно и две супени лъжици олио и разбърквате хубаво да стане еднородна смес.

4. Добавяте пълнозърнестото брашно (аз работех с тип "Фитнес" на фирма Арчар, в което има и ръжено брашно). Отгоре върху него шарената сол и босилека и замесвате меко тесто. Малко лепкано е накрая, но това е характерно за този вид хлябове.

5. Втасвате само един път до удвояване обема на тестото и печете.

Този хляб има изключиелно мек вкус.


Ако и вие имате свои впечатления ще се радвам да ги споделите.

Приятен апетит.

сряда, 13 януари 2010 г.

Хайджийски рогове.


Станал дядо хаджи рано сабалем къде осем и половина, девет (Лондонско време – инак той си живее в София де). Та докато си изпие кафето умувал какво да сготви днес на децата и внучката, че било събота, та му било негов ред. Умувал той умувал и накрая се сетил – що да не направя аз рогчетата на Пита (щото веднъж правил един италиански хляб на Пина ама то това друга приказка).

Само, че дядо хаджия така с маненки работи се не занимава пък и по рецепти много го не бива да майстори та се почесал почесал по главата, па после погледнал така малко надясно, па а на ляво и се замислил. “Мдааа ... това нали рогчета нящо ми не връзва мерака. Ама па и рога не върви. Ми да взема тогава да направя аз едни хаджийски рогове – туй май най се връзва”.

Тъй като обаче мома Пина била капацитет в хлебарството, за всеки случай дядо хаджия метнал така едно око на рецептата и ... почнал. Грабнал една паница натрошил вътре маята, сипнал и малко захар, па, а така хладка водичка и за всеки случай и малко брашънце (това с брашното просто си му е останало като навик, инак другите моми от село не тургали брашно). Забъркал така една кашичка кат боза, па увил паницата с една чиста хавлия да си хортува маята нали.

После взел една голяма купа и турил вътре маста, чукнал три яйца добавил малко олио, и понеже от скоро станал член на един хоби клуб грабнал миксера и на бавни обороти разбъркал тия неща у купата. През туй време по телевизията пуснали песен “Заблеяло ми агънце” на Борис Машалов и дядо рекъл да припява така. Обачеее като почнал нали да пеее и тамън се разпял на ония текст дето се пее “...като му агне заблеяааааа, цяло му стадо разблеяаааааааааа” и маята се изплашила нали та подскокнала от паницата да бяга, а внучката през това време плахо надникнала зад вратата да види какво става.

“Дядо кво паиш ?” (тя внучката малка и още не можела да казва “р”). Дядо е станал рано и рогове замесил за може малкото внуче за папка, да папка и да порастнеееее. Казал дядото, а внучката се опулила още повече. Искал малко да я докара като оная приказка дето навремето я разказвал в Израел ама нящо не го докарал добре. Ама както и да е де – да не се отклоняваме от темата сега.

Та значи като забъркал маста, олиото и яйцата в оная голямата купа, турил дядото и маята при тях, та пак така на бавен ход с миксера да ги поопознае нали. Като се пообъркали така сипнал отгоре брашно (да ги покрие), па турил и малко сол и пак така с миксера дока се получила една по гъста каша. После се сетил, че той миксера си имал едни специални бъркалки за тесто – та турил и тях и продължил да бърка като притурял от време на време брашно (дядото много не обича да меси на ръка – по принцип меси в хлебопекарната, ама тоя път тя била на квалификация в чужбина – демек в съседната стая). И така нали добавял брашно, па бъркал, па пак брашно, па бъркал дока тестото почнало да се отделя от купата.

Сетне притурил още малко брашно отстрани та поомесил малко с ръце (оти да не кажат нали после ама ти кво си месил бе, тя машината го е месила). Пипнал си така мекото на ухото па пипнал тестото, после за всеки случай пипнал мекото на ухото на внучката па пак тестото и решил че оно е готово и му метнал една кърпа отгоре да си почине малко.

И понеже хаджийските рогове нямали нищо общо с рогчетата на Пина (те само са далечни роднини по майчина линия – ъъъъъ ... как беше там бабата нали на девера водила брат на свакото, а пък жената на свакото се падала майка на третия братовчед – нещо такова им била роднинската връзка нали). Та значи тия хаджийски рогове нали били по различни. Като си починало тестото приготвил си дедо една тава, метнал отгоре една хартия за печене и погледнал към купата с тестото. “Я да види дядо какво прави неговата душичкааааа. Пу пу пу ух на дядо пухчето тоооо.” – възклицавал дядото, а внучката и тя завряла нослето в купата да види това пък сега какво е.

Ръснал дядото малко брашънце на масата, па грабнал едно парче тесто, па а на масата от тук от там поприплескал го малко докато то станало на нещо като средно не много дебела кора за баница. Даже докато търсел нещо за всеки случай и внучката му пляснала така отгоре една две ръчички. И тук иде изненадатаааааа – какво мислите турил вътре дядото. Сирене ? – нееееее. “Кашкавал ?” – нееее. Ма не се мъчете бе – нал ви рекох, че това не са рогчетата на Пина а тяхна модификация.

Та значи турил дядо едни кренвиршчета нарязани на лентички, после добавил сварено яйчице и то нарязано така нали, па добавил едно стръкче от пресен лук (само зелената част), айде рекъл си той и малко лютеничка така, па после се зачудил турил ли той сол в тестото или не и затова я ... и малко шаренка сол нали, па за всеки случай ръснал и розмарин и рекъл а стига толкова.

Та увил това всичкото така на едно руло нали и аре в тавичката с хартията дето е да мирува там и захванал другото. Следващото парче тесто обаче внучката го “оплескала” по добре (какво да се прави нали е дядовата отмяна). Та така поред на номерата – 5 бройки. Тук е мястото да отбележим, че у дядови един това не яде, па друг онова не яде, та дядото правил разни ми ти комбинации нали. Та както и да е де, като ги оформил ги оставил в тавата така на ачик и метнал една кърпа. Тук внучката на свой ред ги погледнала па попитала “Нани ?”. Да дядовото нанат, нека се нанат, па после дядо ще ги метне у печката.

Та като се понаспаха така къде 40 минути дядото ги намазал отгоре с едно яйце (разбито с малко вода) ръснал тук таме настърган кашкавал и айде у горещата фурна да се печат. Тука по едно време се появила баба хаджийка (те у дядови правят ремонт та тя била в съседната стая да поразчисти малко) и надникнала в печката. “Ууууууу мъжо какви са тия тюфлеци беее”. А дядото я погледнал дяволито “Мълчи ся да ги не изплашим, после ще видим какво ще излезе”.

Та така като се поизпекли, извадил ги дядото от печката метнал им една кърпа отгоре и после ... три часа (за три дни не останаха) яли и се веселили. Ето ги готови:





Приятен апетит.

Как се прави италиански хляб ?

Днес дядо ви хаджия беше ерген. Значи бабата, барбар с внучката и щерката отидоа на гости при тъстовете. На тръгване бабата естествено ме изгледа страховито и така някак си с един предупредителен поглед нали и рече та отсече “И да седиш мирно, утре да не заваря кухнята пак цялата в брашно като мелница, че тоя път не отговарям.” Аз от своя страна естествено направих най-милата и усмихната физиономия и отговорих нещо от сорта “Аааа зайче, няма бе – днес ще мързелувам цял ден” (ама още дока ги редях тия бисери съпружески вече замислях поредния експеримент).

Та предвидливо изчаках така да мине индикиено време, па после ракиеното време, сетне уискиното време и по некое време посред нощите още преди да са пропели първи петли запретнах ръкави и си рекох “Я да видим тая италианската ще ли ми се опъне или нема.” И се започна …

Първо  аз понеже се едно вчера съм доведен в къщи и никога не знам кое къде се намира (баба хаджийка твърди, че това се отнасяло за повечето мъже) се разтършувах да си намеря подходящите там продукти, съдове и тем ми ти подобни. Хванах къде половин пакетче жива мая, натроших я в една порцеланова паница, турих и малко захар и брашно залях я с топла вода и я забъркахя на каша та я оставих настрани за около 10-15 минути да си се разберат помежду си продуктите какво ще правят.

После намерих една голяма пластмасова купа и сипах вътре една част от брашното, за да покрия дъното  поръсих  го с една чаена лъжичка сол и ги разбърках. Хвърлих един поглед на купата с маята и като видях, че ония там вътре са се разбунтували та чак са се надигнали, хванах и я изсипах при брашното в купата. Долях си останалата топла вода (общо една кофичка от кисело мляко) и като хванах миксера, та а на лево а на десно, а у средата и забърках една каша.

След като забърках кашата (щото мен ме бива само каши да забърквам) хванах плика с брашно и почвах да добавям още към кашата за да я направя нещо средно между каша и тесто (по гъсто от кексовото). И така бъркам (с миксера де на най слабите обороти) и добавям, добавям и бъркам и за да му придам весело настроение на тестото му припявам  една стара макенодска песен:

Залюбил дедо хаджия варненска мома Пина,
не било мома Пина ми най –било нейните хлябове
Нейнте хлябове бабо льо, нейните рецепти,
Нейните рецепти бабо льо, нейните йощ майстории.

Припев:

Де гиди дедо хаджия,
де гиди луди гидия,
какви на стари години ги правиш,
какви ги правиш йощ майсториш

Припева да знаете се пее по два пъти. А мома Пина е една мома форумджийка от един световно известен вече форум, дето е написала най-различни рецепти за много работи, включително и за тоя хляб, за който ви разправям сега. Между другото аз тая песен не смея много да я пея пред бабата (впрочем аз май много не смея да пея пред нея, ама то това си е друга тема).

Сега дали от граченето ( ъъъ … пардон от припяването) или от работата миксера, тестото стана с една страхотна консистенция нищо, че беше едно такова соникакво ни тесто ни каша. Като почна нали да ми се навива на бъркалките викам айде стига толкова и взех едно домакинско полиетиленово фолио, хубаво опаковах отгоре купата, метнах и една хавлия за всеки случай и оставих “тестото” да поспи така около час, че да порасне повече. Ето го тестото след омесване:




По оригиналната рецепта като втаса първия път тестото се изсипва върху масата, която предварително е посипана с много брашно. Това се прави само с цел да се оформи хляба, после той се слага в тясна и висока форма пак да втаса и след това да се изпече в нея.

Аз обаче съм типичен мързел, пък и се сетих за приказките на жена ми за мелницата и кухнята и реших да изпробвам друг начин. Намерих формата за кекс на жена ми, “опаковах” я отвътре с хартия за печене, намазах хартията с олио ето така:




и изсипах тестото във формата ето така:



После според височайшите указания на мома Пина отново покрих формата с фолио, увих я в една хавлиена кърпа и оставих тестото да втаса още малко време, колкото да изпия една фанта портокал и да изпуша къде 4 -5 цигари (демек 30 - 40 минути). Когато изсипах тестото във формата, то заемаше някъде около една четвърт от височината, след като втаса втори път беше стигнало малко под ръба.

Фурната беше предварително загратя на 150 градуса и кексовата форма пренесена много внимателно в нея. Много е важно значи как се отнасяте с тестото нали. Аз например го пренесох с типична балетка стъпка (нарича се хипопотам ходи на пръсти) като даже балансирах с въртеливи движения на задника нали за да елиминирам сътресенията от възедричкото ми тяло и баейки му между другото нещо от сорта “Пу пу пу какво си ми пухкавичко” – нали да не го изплаша демек. Та така с тия ефирни движения тип ала Мая Плисецкая га играе умиращия лебед успях тоя път да пренеса тестото без да го уплаша и без то да разбере какво става. Много внимателно затворих фурната и го оставих там да се пече около 40 – 50 минути.

А да … по спомени от семейни влюбени разговори с жена ми се сетих, че фурната ми е включена само отдолу, оти ако е и отгоре нали оная хала (фурната де) нещо си нали го грабвала и не ставало. Та затова против уроки първо включвайте фурната отначало само отдолу, след това погледнете назад през лявото рамо дигнете си десния крак и изречете следното заклинание “Върви си хало у вас, че да ми се изпече хляба” (това последното предписание не е задължително  - щото аз като си дигна нали единия крак трудно пазя равновесие, а даже един път обърках заклинанието та рекох “Върви си жено у вас, че да ми се изпече хляба” та после ме гледаха малко по особенно цял ден – ама това пак е друга тема).

Някъде около пет – десет минути преди да извадя хляба пускам фурната и отгоре (пак на същата температура) че да му придаде малко тен отгоре. Обаче тен не хвана и го извадих от фурната та да го не мъча повече.Така изглежда готовия хляб:






Снимките, които ви предоставям са правени през май 2008 година с GSM апарат и затова не са много качествени. На външен вид хляба ми е по различен от представените от други форумджии защото моят не е овалян в брашно при оформянето. На вкус е нещо страхотно, ама нямам представа с какво да го сравнявам. Не знам само дали да не го припичам повече независимо че си е добре изпечен, но няма кой знае каква дебела коричка (може би защото не е овалян с брашно).

Ами това е от мен. До следващите приключения, ако жена ми вече ме остави сам в къщи де. Приятен апетит.


P.S.: Оригиналната рецепта и сериозни коментари за приготвянето му може да видите в този форум и тази тема.

вторник, 12 януари 2010 г.

Картофи яхния и приятели !


КАРТОФЕНА ЯХНИЯ И ПРИЯТЕЛИ (от хладилника).

На всекиго се случва да сготви нещо набързо. По повод рожденния ден на синът ми през декември миналата година се сдобихме е една комбинирана микровълнова печка (освен микровъълнова, тя има грил и конвектор за готвене с горещ въздух). И така днес и дойде времето да влезне в моята програма за експерименти.

Значи 4 средни картофа и една едра глава лук бяха нарязани на бърза ръка и отидоха в йенската тенджера заедно с една пълна супена лъжица зеленчукова подправка на маги, три скилидки (от едрия китайски) чесън нарязан на филийки и една или две супени лъжици олио. Това нещо го извъртях за 20 минути на пълна мощност на микровълновата.

После отворих хладилника, а там ... имаше пушени гърди с много месо, остатък от сместта с каймата от вчерашната баница с кайма и някакви дебърцини или аз не знам какво (нещо по-тънко от кренвирши с вкус на наденица) и си викам, я дядовото да не скучаете елате насам, че ми трябвате, та и тях нали с ножа така наситно (каймата си беше готова). После две супени лъжици лютеница разтворих с малко вода и към тях прибавих мащерка (една супена лъжица).

Извадих йенския съд прибавих месата и лютеницата и разбърках хубаво и върнах обратно за около още 20 минути на пълна мощност. Така се получи ето това:



Ами това е... Приятен апетит !

P.S.: Така както от фурна до фурна има разлика, така и от микровълнова печка до микровълнова също има разлика, най-малкото те са с различна мощност. Аз съм съобразил времето с моята МВП, а вие преценете вашата.

събота, 9 януари 2010 г.

Да си направим козунак.

Рецепти за козунак мното. Затова няма да давам такава. Тук ще опиша само технологията. Аз за месене ползвам машината за печене на хляб. Програмата за месене и втасване ми върши чудесна работа и ми е незаменим помощнки за месене. Всъщност отдавна спрях да ползвам машината с готови програми. Винаги съм комбинирал програмата за месене и втасване и тази за печене.

И тъй като моята машина няма настройки за подгряване, аз първо я включвам на програма за печене за 3-4 минути да се загрее.

1. Сипвам предвиденото мляко, 1 супена лъжица от предвидената захар, натрошвам маята (ако ползвам пресована жима мая) и брашно толкова колкото да се получи много гъста каша. И така оставям маята да се активира много добре, докато се получи ето такова състояние:



2. Разбивам хубаво захарта с яйцата, докато захарта се разтвори хубаво.




3. Разтопявам си мазнината (в случая ползвам масло, но предпочитам да работя повече със свинска мас при козуваците.






4. Три таблетки витамин С се поставят между един лист хартия и се натрошват до смилане:



5. След като се получи така нареченето заквасено тесто (маята се активира) добавям яйцата и захарта, отгоре сипвам по-голямата част от брашното, отгоре витамин С, солта и ванилията. И пускам програмата за месене. След като премине първото премесване преди програмата, я изключвам.

6. Пускам програмата за второто премесване и започвам да добавям предвидената мазнина лъжица по лъжица докато се поеме от тестото хубаво. Оставям и второто премесване по програма да си приключи.

7. Този път тестото ми беше по рецепта с голям обем.



Трябва да имате в предвид, че ако искате едно тестено изделие да втасва в контейнера, обема му преди втасвате трябва да е от 1/3 до 1/2 от обема на контейнера. Затова след като видях, че обема ми е голям прехвърлих тестото в друга тава и го превърли за втасване:



8. При втасване аз следя тестото да удво и обема си. Това ми е критерия за добро втасване. Ето го и тестото след втасване:



9. В ляво в дъното на горната снамка вече виждате приготвена и другата тава, в която ще пека козунака. Забелязвате вероятно, че съм я покрил с хартия за печене. Оформям си козуната и го прехвълям в тавата за печене, като лично мажа козунака с яйце и го ръся с захар още преди второто втасване.



10. Козунака отново отива във фурната за второто втасване. Пак докато удвои обема си, след което се пече в зависимост от възможностите и "поведението" на фурната.

 

Ами така правя аз козунаците. Приятен апетит.

сряда, 6 януари 2010 г.

НА ДНЕШНИЯ ДЕН.


На днешния ден Светата православна Църква чества Богоявление. На този ден св. Йоан Кръстител Предтеча кръщава Господ Исус Христос във водите на реща Йордан, небесата се отварят и Бог се явява пред присъстващите и обявява своята воля.

На днешния ден преди 162 години се е родил Христо Ботев.













На днешния ден преди 162 години се е родила и Райна ПопГеоргиева Футекова (Райна Княгиня).